Да, именно цвят. Защото сетивата се смесват под приятния натиск на богатостта си. Цветът е осезаемо топъл, песента може да е вкусна, кафето да те прегръща, а с допир да ти става светло и бяло. Понякога именно неопределеността на емоцията я прави  толкова измамна и опияняваща. Усещанията се смесват като кълбета оцветен дим. Палитрата е още по-богата. По-красива. С повече посоки. Основните цветове произвеждат нови и правят братството си помпозно и безсрамно многобройно и непобедимо. Завладява.

Купчини подаръци, потънали в море от средновековно изобилие на панделки в различни детски и типично червено-зелени коледни цветове. Групички от хора, въоръжени с  портфейли и болезнени амбиции да задоволят любимите си същества, вместо да ги прегърнат  по най-панделския начин. Но клишето е нещото, за което имаме право да се държим най-здраво и никой не бива да ни съди за това. Клишетата са едни истини, доказани във времето и повтаряни и доказано преживявани до болка. Колкото и да искаме да бъдем извън рамката, не е лошо да бъдем в нея, да бъдем в картината, а не само да я наблюдаваме отстрани. Да опиташ нещо е винаги по-вкусно от това да наблюдаваш отстрани как някой се храни.

И така, да сложим на масата любимите клиширани традиции и да им се насладим заедно и безобразно комерсиално!

ПОДАРЪЦИ – варират от 0 до 1 000 000 валутни единици, но силата им е почти еднаква. Или поне така би трябвало да бъде за един човек или мъж на място J . Да не бъдем лицемери, а да си признаем, че желаем някой да отдели от времето си, или ако измерва своето време в пари – от парите си, за да ни накара да се почувстваме по-добре. Да пожелае нашето мимолетно щастие, въплътено във вещи и да нека ги приемем с усмивка, като благодат.

ТРАПЕЗА – едно от малкото безусловни човешки, а още повече и животински, удоволствия е храненето. Като прибавим, че човекът се храни и с очите си – това поставя още една боичка в палитрата на нашите коледни сетива и води до съображението под какъв наклон да навием сърмичките.

У ДОМА – птичките се завръщат по полята, където са били малки, пухкави, грозни патенца. Срещата с  родния дом и с родителите е сакрално коледно. Клише, като необходимо, а и нека си пожелаем – желано зло. Потапянето в домакинските ангажименти и суетнята покрай приготовленията за една-единствена вечер, евентуално две, сближава като засъхнала дъвка на пометката, но пък с приятния дъх на диня, след като се разчопли. И всеки си припомня онези сладки, лепкави мигове на блаженство, които са му били подарени безусловно от хората, които го обичат независимо от всичко.

АЛКОХОЛНИ МЕЧТИ – да си поемем дъх и дух и да почувстваме с порите, разширени със спиртен и не толкова спиртен алкохол, какво всъщност желаем и мечтаем. Нека оставим катализатора да спои елементите, които носим на гръб и да ги олекотим в тяхното осъзнато единство. Енергията, която ни е нужна, ще си я създадем сами. Като алхимици. Най-голямото богатство е надеждата, а в нейна частност – вдъхновението. С други думи – да пийнем и да разсъдим трезво!

ЗАЕДНО – картината, която всеки би нарисувал със своята палитра, би могла да е част от една изложба – кротка, съзерцателна, тематична и свързана от едно – датата на календара. Можеш да си в рамката, може и извън нея, може да си наблюдател или пък фигура в действие, но не можеш да останеш безучастен към магията. Нека и се отдадем – клиширано, миролюбиво, хармонично и неусъдително. Красиво. Според всички сетива.