Импулси


  

Тичат, сблъскват се за кратко, целуват допирите си за части от светлинната секунда и се подминават преди да се видят. Малките импулсчета, бягащи по оплетените като игра във вестник, коридори на платката. Там, където няма криволичещи, унасящи завивания. Пътуването е единствено праволинейно. Енергията е хвърлена в ускорителната тръба и е засмукана от жадната, непрестанно изстиваща  машина. КПД-то е оптимизирано, максимизирано, идеализирано, експлоатирано, хербаризирано и стерилизирано. Лишено от сочност и плът. Превърнато е в електронен, автоматичен импулс. Посоката е ясна, но сякаш целта е изгубена в главоблъсканицата.

Планетите имат своите орбити. Там движението е овално, плавно, мелодийно, натурално. Кръгът е безкраен и в миналото човекът не е могъл да осъзнае понятие като „безкрайност“. Поради тази причина вероятно е мислил, че Земята е една плоскост, от чийто край хората изпадват в бездната на нищото, ако се подхлъзнат.  Тогава Галилео Галилей е бил луд, а другите са били нормалните. Непоносимостта им към неосъзнатото е подпалила кладата на глупостта и омразата. Не е научно доказано, че тя е изгасена.

Трудно е да приемеш, че имаш начало, но не и край. А е толкова прекрасно. Човекът бленува да върви по лесния път, по който да бъде спуснат от сила свише. Да му се каже „Извърви разстоянието от точка А до точка Б.“ и не мисли. Просто върви. Достатъчно е, ако си импулс в платка. Но има една безспорна полза в нея – дори да се сблъскаш с друг по пътя от прекалено силното движение, не излизаш от пътя, само се пренасочваш. Придадената инерция служи за енергиен резерв и имаш способността да продължиш още известно време да се движиш неосъзнато. Тръгваш по друго коридорче – не винаги обаче правилното и не винаги успяваш да се върнеш в твоето собствено. Вероятността да се сблъскаш с множество други импулси, които са попаднали там, и те да те изхвърлят окончателно от движението става по-голяма.

В природата съвършени са и овалните, и отсечените форми. Но тя все пак е избрала да бъде поместена в кръглата Земя.

Платката е правоъгълна, пределна и от нейния ръб лесно може да изпаднеш в нищото. Тя може да бъде единствено захранване за движението на безкрайния кръг. Кръг като кръг-о-врата. Като окови на врата, свързани с вериги за метална, масивна платка, закована о овалната Земя. И все пак тя се върти в една Вселена от безкрайни кръгове без начало и без край. Там, където не можеш да се изгубиш и да се намериш. Там просто можеш да бъдеш и да не спираш.

В пределите на платката тръгваш от изток и отиваш на запад. Местиш се от едно ясно местоположение до друго също толкова ясно, а отново се оказваш изгубен и не на място. Когато обаче влезеш в собствената си орбита и тръгнеш по безкрайния път, спреш да се взираш в края, приемеш, че целта не е всичко, а важно е плавното, обло придвижване, макар и привидно по-бавно, стигаш много по-далеч и ставаш част от безкрайното. Може да ме изгорите на клада, но - все пак се въртим.

OPEN YOUR EYEZ www.youtube.com/watch

ТУК може да намерите още от мен!