Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2015 17:07 - Двукрако обещание
Автор: oblak7 Категория: Други   
Прочетен: 523 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.03.2015 17:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

С единия крак сме в 2015 година, но с другия все още докосваме пределите на 2014-тaта. Не сме пренесли изцяло тежестта си на 2015-тия крак.

Удобството на календара е, че все някога годината свършва и ако тя е била добра за теб, я ОТпразнуваш. Ако нямаш търпение да забравиш всичките неудачи на изминалите 365 дни – я ОТпращаш и разтваряш обятия за новата. Нова година неслучайно е в женски род – колкото и да е разочарована, винаги намира сили да отвори отново обятията си. И в двата случая обаче, се надяваме новата да е по-добра. Човекът винаги се стреми към още и повече, на това е основан прогресът. Затова можем да бъдем всички заедно на Нова година. Тя е универсален празник. Не така стоят нещата на Коледа. Защото не винаги хората намират за какво да благодарят на този празник. По-лесно е да искаш да отпратиш лошото, отколкото да поискаш да намериш нещо, за което си благодарен.

Докато чакаме с малко нетърпение да мине Коледа и очакваме да дойде избавителната Нова година, която ще ни очисти от всичко, започваме да си даваме обещания, а и да ги раздаваме щедро. Списъкът им е ясен и всеки има такъв, дори и да отрича. Тайничко в себе си всеки си обещава поне по едно нещо. Пък било то и първоянуарското – Ооо, никога няма да пия повече!за да повлече крак за останалите обещания към цигарите, работата, парите, колата, жената, децата, връзките, връзките на обувките, връзките без обувки и обувките без хора.

Незнайно как обаче, след еуфорията на пепеляшкенския дванадесети час, на всяко едно от нашите обещания започват да им растат крака като на нас. И те тръгват да бягат обратно към нашия долен крайник, който е останал а-ха в старата година. Вкопчват се в него, като уплашени дечица, почват да ни натежават и да ни дърпат обратно. И ние уморени от празнуване, започваме да се накланяме назад. Особено тези от нас, които са дали много, много обещания. На тях определено им е по-тежко. А най-тежко е на онези, които са дали дума само наум и не са изрекли заклинанията си пред свидетели. Ако го бяха направили, компанията от преди дванадесетия час, която ги е чула, би те дръпнала обратно в новата година. Всичко зависи от това кога си обещал, пред кой и дали именно с него прекара този съдбовен час, също останали ли сте и след това заедно – когато обещанието ти стана двукрако и тръгна да бяга от теб към старото ти аз, което ти безотговорно захвърли заедно с окъсания календар на същата година, която точно преди година трепетно искаше да те връхлети.

Нека просто си крачим, понякога сами, понякога ръка за ръка, понякога в цяла разбъркана, прекрасна, хаотична група-трупа, през годините, независимо с какви цифри са, със здраво стъпили крака. Да си обещаваме наум, но да ни дърпат без да знаят, и дано да се повтарят хората, с които пием шампанско, да стават ако може повече на брой, ако ли не, то поне да БЪДАТ повече, от това което са били предишната новогодишна наздравица.

Още от мен на: oblak7.eu/%D0%B4%D0%B2%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: oblak7
Категория: Други
Прочетен: 42616
Постинги: 23
Коментари: 18
Гласове: 79
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031