Не очакваме зимното слънце да ни стопли, но въпреки това ни е топло, когато огрява снега. Като светеща лампа в тъмна, студена стая. Не ни сгрява, но ни е по-добре в нейната компания. И в нашата обща стая по улиците на заработващия, набиращ нова инерция след почивката и заровен под няколко тона изгърмени пиратки град, е станало приятно. Небето е ведро, сивото е ведро и трафика е ведър, и някой хора са ведри дори, когато грее слънце през зимния ден.

Важно е да започнеш с надежда. През зимата е за предпочитане да има много сняг, първо, защото просто той е бял на цвят. После май е хубаво за ечемика и чемширите. Бялото е светло, добро, невинно, скромно, но и съвършено и гениално. Бяло, като брада на 102-годишен мъдрец, който се е върнал към извора си в своето познание. То представлява началото, раждането на всичко останало, то е нова вяра, чистота и яснота. Когато правиш пъртина в неутъпканите, твърди преспи, сякаш нагазваш в собственото си пречистване и с всяка стъпка оставяш черното, сваляш страха – снегът е бяло-безопасен, на него всичко се вижда, той не крие нищо в черна сянка. Сваляш и няколко килограма. А когато е огрян, се превръща в плащ, обсипан с бижута, с който всеки може да се загърне, и на който всеки може да се наслади – дар от чудесата на света. Без сняг – що за зима  е? Студено е, и мрачно. Оглозгани дървета, кални пространства, тук-там заледени тротоари, колкото да счупиш крак-два, премръзнали саксийни цветя и никакъв, никакъв сняг. Вместо да е черно-бяло, бялото го няма.

По рафтовете на изследване на безройните фобии на човека е намерила място една, наречена „левкофобия“ – страх от белия цвят. Болните от левкофобия очевидно се страхуват от неясния свят – цветът, виновник за фобията им, целия го е събрал в себе си. Бялото съдържа всички цветове. Ако черното е просто отсъствие на светлина, то тя и всичко останало се намира в неговия вечен опонент. Tози малък човешки страх изглежда първоначално неоснователен и нелеп – като страх от нашата невинна, изначална същност, а е всъщност страх да се върнеш в неопределеното, страх да сравниш сегашното си аз с това, което е било чистото и неопетнено „ти“ в началото, когато си се родил. Страх да станеш отново неоцветен, да започнеш отначало. Страх от първия ден в първи клас. Когато целият свят е бил твой и ти си искал да го покориш. Когато вярваше в това. Когато все още не бяха започнали да отнемат илюзиите ти. Когато все още никой не бе отъпкал снега ти и никой не бе оставил следи по него. Когато не знаеше кой си. Дали този страх не е основателен? Дали ако всеки сравни детето, което е бил, с порастналата и осъзната личност, която е, няма да се уплаши? Дали всичките грозни петна в нас лъсват много по-ясно на белия сняг? А няма ли там и цветове, които ни харесват? Които пазим като сантиментални, ръчноизработени и въображаеми сувенири от пътуване до соленото море или камъчета от изкачени върхове, или избелели дрехи, подарени от сестра ни, празни шишенца от парфюми, които миришат на синьо, шарени и поокъсани снимки на диви места и диви хора? Биха стояли толкова добре, подредени на белия, блещукащ сняг. Изложба на нашето лято в зимната галерия. Струва си да преодолееш не една, а няколко фобии за нея.

И събуждането в студената, бяла, скована от лед сутрин, шпикована с висулки и залостена в тишина, вече не е толкова отчайващо. В сезона на късите дни и дългите нощи, на младото, рехаво слънце, и мъдрата, голяма луна имаме цялото време на света да мислим, докато сме се свряли на топло, спим зимен сън и чакаме да отмине студа. Без да се страхуваме от мръсните петна, които сме смели под черджето, да „изтупаме килима“ върху белия, невинен сняг и да започнем в средата на това начало на чисто. Той ще ги стопи в бистра вода и ще напои за пролетта земята, която е видяла какво ли не откакто свят светува – всички човешки възходи и падения. До следващия сняг, който ще поеме следващата порция, с която да очисти света. Моля се да има много, много сняг, за да стигне. Моля се да има и слънце,  за да го топи от време на време и да напоява жадните, премръзнали земи и души.

ТУК можете да прочетете още от мен!