Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2020 17:07 - „Ръченицата“ на Мърквичка
Автор: oblak7 Категория: Изкуство   
Прочетен: 2757 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 05.09.2020 00:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 „Ръченицата“ на Мърквичка

image

„Ръченица“ – Иван Мърквичка

С емблематичното си творение, Иван Мърквичка не оставя никой българин равнодушен към емоцията на картината „Ръченица“. Освен безспорното майсторство на художника, основна причина за силното въздействие на творбата е нейната неподправена идея – изображение, приличащо на нережисирана фотография, сътворена за секунди. Истинска, жива, играеща – с образите и въображението. А всъщност плод на дълъг и детайлен труд, въплъщаващ вещо познаване на българския бит и нрав. Под професионалното изпълнение на творбата личи силната любов на автора към всичко в нея – картина за живота на човек сред хората.

МЪРКВИЧКА

Иван (Ян-Вацлав) Мърквичка (1856-1938) 

image

Иван (Ян) Мърквичка

Иван (Ян-Вацлав) Мърквичка е роден на 23 април 1856 в село Видим при Дуба, Чехия. Той е художник, живописец и илюстратор, роден и израстнал в Чехия, но намерил своята истинска реализация и признание в България. Завършва Пражката академия на изобразителните изкуства (1873-1877) при Антонин Лхота и  Мюнхенската художествена академия при Ото 3айц.

Преди да дойде в България, Мърквичка работи като учител в Прага и рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис в тъмен колорит. По покана на правителството на Източна Румелия 25-годишният Иван Мърквичка пристига в новоосвободеното ни отечество и става учител в Пловдив през 1881 г. в гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ („Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно - в гимназия „Александър I“.

В пловдивската гимназия негов колега и бъдещ партньор в много от дейностите му е Антон Митов. Борбата за Съединението е в разгара си и Пловдив е превърнат в културен и социален център. Така Мърквичка се сприятелява с Петко Славейков, Иван Славейков и Константин Величков, който дори ходи на уроци по рисуване при него. Ян въвежда обучение по рисуване и за момичетата - нещо, което според негови думи, е било непознато за тогавашните времена, даже в Германия.

С преместването на Мърквичка в България, изкуството му става битово, а тъмния колорит отстъпва пред цветовете на нашите традиционни облекла и носии. Мърквичка създава редица скици на българските селяни.

През 1889 г. той се установява в София.

През 1896 г. Мърквичка заедно с Константин Величков и Антон Митов основават Рисувалното училище в София, което по-късно става ВИИИ (Висш институт по изобразителни изкуства), а след това и НХА (Национална художествена кадемия), и става пръв негов директор от 1896 г. до 1900 г. В тази създадена от него институция той прекарва 40 години като педагог.

Заедно с Антон Митов участват в стенописната украса на храм-паметник „Ал. Невски“ в София (1912). Освен това редактират първото българско списание за изобразително изкуство – „Изкуство“ (1895-1899)., илюстрират романа на Ив. Вазов – „Под игото“ и работят декоративни платна за Земеделската банка в София, (1903) и за Мавзолея в Плевен. Отново с него и с проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и др. организират първото сдружение на българските художници – Дружеството за поддържане на изкуството в България (преименувано по-късно на Дружество на художниците в България) през 1893. Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България, използван неофициално между 1881 и 1927 г. Участва и в избирането на символите от герба на столицата София. През 1918 година е избран за дописен член на БАН. През 90-те г. рисува голям живописен исторически цикъл „Страдания за свободата на България“. Ученик на Мърквичка е бил Владимир Димитров-Майстора. През 1900 прекарва известно време в Париж и създава редица платна там.

От кратката му автобиография на чешки език научаваме любопитни факти, свързани с народопсихологията на българина от миналото. „Не беше възможно да се намери човек да позира“, – спомня си художникът за първите години след пристигането си в България, като учител по рисуване в Пловдив през 1881 г. Предразсъдъците и суеверието за вещаещо гибел „зазиждане“ са били сериозна пречка за създаването на студийни рисунки не само на хора, но и на животни. А без тях не е било възможно да се създаде живописна композиция, отразяваща реалистично нашия патриархален бит, обичаи и носии – тема, на която Мърквичка посвещава повече от половината си творчество. „Вървях ли по улицата, – разказва той, – често се спирах скрит някой да не ме види и рисувах интересен сюжет. Случи ми се да рисувам магаре: щом неговият стопанин ме видя, веднага го отведе, да не го урочасам.“

През 1921 г. Мърквичка се завръща в Прага и живее там до смъртта си на 16 май 1938 г. Прекарва ежегодно по 3-4 месеца в България за да рисува композиции из българския живот, но преди всичко за да запали свещ за покойните си синове, единият от които геройски загива на фронта като български офицер. В този период Мърквичка започва да се подписва на кирилица, с български букви.

ДЖЕЙМС БАУЧЕР


image

Джеймс Баучер


Една от версиите за главният персонаж в картината на Мърквичка, е, че не друг играе ръченица, а самият Джеймс Баучер. Една емблематична личност, с важна роля за България в международното отразяването на събитията на Балканите.

По време на пристигането на Мърквичка в България, тук вече живее Джеймс Баучер (1850-1920). Баучер заменя преподавателско място в колежа „Итън“ за мястото на кореспондент на „Таймс“ в Югоизточна Европа и се превръща в упорит защитник на националната ни кауза като репортер „от мястото на събитието“. Запленен от българската култура, той става ревностен защитник на българските интереси в западната преса и неколкократно изявява възмущението си от ощетяващите България Букурещки и Ньойски договор. По време на балканските войни заявява, че да се присъедини Цариброд към Сърбия, е все едно да се даде Кент на Германия. Пред дрехи съгласно модните европейски тенденции, предпочита да се облича в български народни носии, да носи ямурлук, да яде хляб и кромид и да пие ракия. Около 1915 г., към края на кореспондентския му мандат, Никола Михайлов прави портрет на Баучер в шопска носия (на снимката). Завързва приятелства с хора от различни прослойки. Предсмъртното му желание било да бъде погребан близо до Рилския манастир – любимо негово място за посещения, и според неговите думи - за да бъде вечно „в най-красивото кътче на България“, където и сега почива в мир.

РЪЧЕНИЦАТА

image

„Ръченица“ – Иван Мърквичка

Съществуват цели два варианта на емблематичната картина.

Първия вариант Ян Мърквичка рисува през 1894 година, вторият през 1906 г.

Един от вариантите на живописният шедьовър „Ръченица“ днес е притежание на Националната художествена галерия. Втората картина е била в неизвестност цели 80 години, след което се появява сензационно на търг, организиран от аукционната къща “Аполон и Меркурий“ в края на 2008 г. и е откупена за 75 100 евро от частен колекционер, чието име продължава да се пази в тайна. Според статистиката на аукционите „Ръченица“ е най-скъпо продадената картина у нас. Не са известни и предишните собственици. Знае се само, че първоначално картината е принадлежала на известен българин, заминал с указ на Н. В. Цар Борис Трети да открие търговско представителство в Швейцария през 1942-1943 г. Този човек повече не се връща в България, но през 1959 г. правителствена делегация заминава за Швейцария и там откупуват картини на Ян Мърквичка срещу не малко златни наполеони. Така вторият вариант на “Ръченица“ преживява соцепохата като притежание на влиятелна комунистическа фамилия.

Двете картини вероятно са рисувани паралелно и от тях художникът е избрал по-голямото платно с размери 75,5 х 105 см (пазено сега в НХГ) за разлика от варианта 64 х 99 см. Някои от 17-те разлики с познатата в НХГ творба са липсващи детайли като дим от цигара, шевиците по пояса на клекналия танцьор, бутилки на масата. Различни са закачените на тавана чушки, предмети по пода и стените, светлината на цветовете. Особено интересни са пръчките пред танцуващия прав мъж, които изглеждат като съчки, но чрез варианта на „Ръченица” се разбира, че те всъщност са пръчки за търсене на вода!

Мърквичка прави редица предварителни рисунки и ескизи от натура – на интериора, персонажите и детайлите, а картината „сглобява“ впоследствие. Творбата е високо оценена още навремето, а и самият автор я смята за ключова.

Знае се, че Мърквичка се е лекувал и често е посещавал минералната баня на град Банкя край София. Пътувал е всяка събота и неделя до Банкя с файтон като е плащал на файтонджията да стои с него до неделя и в определен час да го върне отново в столицата. След процедурите в банята на Банкя, художникът отсядал в апартамент на санаториума, в центъра на курорта. В събота вечер и в неделя по обяд обикалял кръчмите. Харесвал българските манджи, лютите пикантни чушчици, кавърми и яхнии и често е посещавал специално кръчмата на село Вердикал – сега квартал на Банкя. Там бил изумен от страстните танци на шопите.

Според една версия в картината “Ръченица” той рисува прекрасния млад мъж, танцуващ вихрен танц. Смята се, че му е позирал самият персонаж – Недялко Хубавеца. Култов местен герой, който освен, че танцувал, умеел и да свири умело на гайда. Нарисуваната картина, според очевидци, местни стари хора, съвършено вярно е пресътворила това символично място за събиране на хора – за отмора, радост, песни, сватби и народни празници. За тях, той буквално е увековечил за поколенията, и то гениално, изображението на боянския шоп.

Друга версия е, че картината е плод на среща в кръчма в село Бистрица с Джеймс Баучер – добър приятел на Мърквичка. Смята се, че именно той е в центъра на композицията на картината – и играе ръченица! Файтонджията на Баучер, с когото пламенният ирландец се сближава, е родом от село Бистрица и често водел Джеймс там. Вероятно тъкмо той е събрал в кръчмата на родното си село тази неповторима компания, състояща се от Мърквичка, Баучер и ген. Вазов.

Истина или не, тази картина е повод да се спомене за имената на двама чужденци, които безспорно са оставили сърцата си в България. Единият, погребан в българската пръст, другия – погребал сина си в нея и решил да промени подписа си на кирилица. Подпис, който завинаги остава на вечните му картини и в историята на страната ни по много знаков начин.

Източници: www.24chasa.bg, www.artprice.bg, www.bezramka.bg, novinar.bg, www.mont-press.com, www.blitz.bg

 

Снимки: wikipedia





Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Позната картина от ученическите ...
04.09.2020 11:45
Позната картина от ученическите учебници, оblak7. И сега я има, а от Мърквичка съм гледал веднъж изложба. Не си спомням къде, може да е било в Бургас.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: oblak7
Категория: Други
Прочетен: 29028
Постинги: 23
Коментари: 18
Гласове: 77
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031